Следвайте Гласове в ТелеграмЕдва ли има българин, който да не е

Димитър Димов: Този свят принадлежи на силните

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Едва ли има българин, който да не е гледал най-малко един път незабравимата кинопродукция на Никола Корабов по едноименния разказ " Тютюн ". Едва ли има българин, който да не се е възхитил от незабравимия облик на Ирина, пресъздаден от Невена Коканова.

Това е ролята, която дава мощен подтик на актьорската й кариера, а филмът разпространява романа, останал като един от примерите на българската литература.

1963 година Никола Корабов и Невена Коканова по аления килим на фестивала в Кан преди прожекцията на " Тютюн " (Снимка: Архив Dir.bg)

Невена Коканова и Йордан Матев като Ирина и Борис Морев във кино лентата " Тютюн " (1961) Снимка: Архив Dir.bg

Но преди да се случи всичко това...

25 юни 1909 година

В Ловеч се ражда българският публицист и драматург, ветеринарен доктор и професор по анатомия Димитър Димов. Едва ли родителите му Тотю Димов и Веса Харизанова са виждали в дребното изключително дете създателя на едни от най-запомнящите се и обичани произведения в българската литература.

Рано остава сирак и тежестта за възпитанието и образованието му пада върху майката. Тя е изключително грижлива и бдителна, а страхът за сина й стига до там, че я кара да го връзва за стола, когато излиза.

Димов от дребен е спокоен и избира да се усамотява. През ученическите си години развива интерес към естествените науки, а в гимназията любознанието му го води към трудовете на Фройд. Стреми се към осъзнаване и схващане на значителните връзки сред явленията в света, изграждайки си повсеместен взор върху диалектиката на процесите.

Димитър Димов (Снимка: Община Пловдив)

Останала вдовица прекомерно млада, Веса Харизанова се омъжва повторно и индивидът, който избира, оказва извънредно огромно въздействие върху по-нататъшното развиване на бъдещия създател. Руси Генев е офицер, който след войните работи като тютюнев специалист и на него можем да благодарим за изчерпателните знания на Димитър Димов, с които се срещаме в романа " Тютюн ".

“Никотеа ” - тютюневата фабрика, прототип на фабриката от романа “Тютюн ” на писателя Димитър Димов (Снимка: " Изгубената България " )

Благодарение и на майка си, която живо се интересува от литература, у Димов се отключва пристрастеността към писането. Чудакът, както го разказват околните му хора, денем работи, а през нощта написа. И по този начин се стига до първия му и може би най-обсъждан разказ, наименуван " Тютюн ", който след време бива избран като " Случаят ".

“Спомен от Никотеа " - тютюневата фабрика, прототип на фабриката от романа “Тютюн ” на Димитър Димов, 30-те години на ХХ век (Снимка: " Изгубената България " )

Книгата излиза през 1951-ва и дружно с нея идва и огромният проблем. Димов е упрекнат за буржоазното въздействие, доловено в романа и " порнографичните " епизоди, дразнещи моралните устои на комунистическите водачи. А създателят е заставен да преработи творбата и да го съобщи във тип, отговарящ на моралните устои на социалистическото общество.

Издателство " Народна просвета " се възползва от единодушието му да трансформира романа и по този начин през 1954-а следва второто издание и партийните повели са изпълнени.

Йордан Матев в ролята на Борис Морев и Невена Коканова в ролята на Ирина в сцена от кино лентата “Тютюн ”, 1961 година (Снимка: " Изгубената България " )

" Работническо дело " - " За романа " Тютюн " и неговите злощастни критици "

Комунистическият вестник разгласява публикацията " За романа " Тютюн " и неговите злощастни критици " с окончателната редакция на самия В. Червенков, който разяснява:

" Такова произведение може да напише единствено създател като Димитър Димов, който стои на национални позиции, който ненавижда буржоазния свят.

Той може да бърка като въодушевен основател на нашата социалистическа литература, а не като създател на порнографични романи, като жител с реакционни метафизичен възгледи, както заревци се пробват да го показват, вместо да го обкръжат с внимание и да оказват помощ да преодолее грешките и минусите. "

Невена Коканова и Йордан Матев като Ирина и Борис Морев във кино лентата " Тютюн " (1961) Снимка: Архив Dir.bg

Унижението на създателя е голямо

А някои от облиците в романа са изкуствени и неправдоподобни. Но съществуващи.

Димов, който не съблюдава правилата на социалистическия натурализъм в романа, споделя за рецензиите:

" Общото несъгласие на всички, които ме подлагат на критика неподходящо е, че съм принизил позитивните герои в романа " Тютюн ". Сега желая да задам единствено следните въпроси: Трябва ли позитивните герои в един напредничав разказ да бъдат безусловно кристално чисти като в някоя химера? Субективни и справедливи фактори не трансформират ли непрекъснато в случай че не значителните, то най-малко страничните прояви на човешкото държание?

Човешката персона не е ли единение от публични, класови, обществени, психични и биологични детайли с преобладаване на публичните и класовите? Защо е належащо да се чудят по какъв начин да слагат " Тютюн " в прокруството ложе на персоналните си разбирания, когато могат чисто и просто да отрежат главата и краката му? "

Невена Коканова в ролята на Ирина и Волфганг Лангхоф в ролята на декор Гайер в сцена от кино лентата “Тютюн ”, 1961 година Снимка: " Изгубената България "

Невена Коканова като Ирина във кино лентата " Тютюн " (1961) Снимка: Архив Dir.bg

Много уместно би било да се употребява в тази обстановка един от неговите цитати: " Демокрация?...Ето ви народна власт!...Стачки, вълнения, класова ненавист...всичко друго, само че не и креативен труд!... "

В последна сметка излиза, че болшинството харесва романа, а т.нар " експерти " го отхвърлят.

Въпреки креативните си проблеми Димов съумява да се развива и в персонален проект. Три може да се окаже късметлийското число за писателя.

Димитър Димов (Снимка: Институт за литература към БАН)

Три брака и три романа

Макар и необикновен по темперамент Димов поддържа пламенни връзки. С две от дамите си основава фамилии, с които обаче действително не живее. Приоритет в живота му вечно остава писането.

И това го прави друг и безконечен

Конкретно казусът " Тютюн ", поради който е унизен, слага въпроса: " Коя е същинската редакция на романа и би трябвало ли да гледаме на него като нещо изключително рисково от позиция независимост на словото "?

" Поручик Бенц " и " Осъдени души " получават справедливо самопризнание, само че не провокират бурните диспути, с които е запомнен " Тютюн ".

Разказвайки за трагичната история на Фани Хорн със изчерпателен психологизъм Димитър Димов употребява ситуацията в Испания по време на Гражданската война като декор, на който наред с общата национална покруса се развива и персоналната дребна драма на героинята. Силни характери се сблъскват измежду океан от усеща и надълбоко персонални прекарвания.

Едит Салай и Руси Чанев в " Осъдени души " (1975), режисьор Въло Радев (Снимка: Архив Dir.bg)

Ян Енглерт и Едит Салай в " Осъдени души " (1975) по сюжет и постановка на Въло Радев (Снимка: Архив Dir.bg)

В " Поручик Бенц " живее обликът на немски доктор, който се среща с опустошителната мощ на любовта. Сюжетът споделя историята на една трагична обич на фона на трагизма на войната, а създателят изследва мрачната, непозната страна на човешките пристрастености, любовта, която възвисява и облагородява, само че която води и до самоизтребление.

Двата романа са по-скоро психически. Дълбаят в човешката душа, а героите не се борят с класови врагове и не извършват партийни задания.

Но се появява една книга, която не дава отговор на признатите стандарти. Най-неочаквано един публицист, който до неотдавна е считан за капиталистически, въпреки и към този момент уверен последовател и изразител на комунистическата идеология и член на Българска комунистическа партия, се впуска в настоящата тематика и я пресъздава реалистично. Романът се чете, само че процесът заплашва да излезе отвън контрола на " способените ".

В този случай се включва дъщерята Теодора, която години по-късно разказва пред Impressio обстановката по този начин: " Въпреки идеологическата цензура, през епохата на социализма в България твориха същински надарени писатели, съизмерими с най-хубавото в света. Всъщност, една от значителните характерности на гения е точно това, да се прояви макар компликациите и трудностите, да свети в мрака. "

Въпреки перипетиите, през които минава Димов заема достойното си място в пантеона на българската литература.

1.04.1966-а

Димитър Димов напуща този свят. В архивите си оставя два незавършени романа, както и проекти и ръкописи за две научни разработки върху теорията на отражението. Освен богато литературно завещание, завещава на идните генерации и над 20 научноизследователски труда в региона на ветеринарната медицина.